И БАТУЛИЙСКО ТВЪРДО ВЪРВИ КЪМ СМЪРТТА СИ…
.jpg)
Скалата при моста за махала Белюви ниви
Това е един възлюбен от мен регион, който посещавам редовно през зимата и по-рядко през останалите сезони от повече от 50 години. Така станах свидетел на падението му, което достигна точка, според моето мнение подобна на престарял човек на смъртно легло. Който си угасва като свещица и нищо не може да му помогне. Повтарям заглавието на постинга си…
Преди да опиша последното си пътуване из този огромен регион ще се опитам да конкретизирам площта му, върху която някога е процъвтявал комплекс от няколко селца и много стотици махали около тях, чиито естествен център и изходна точка за достигането им е днешното умряно вече село Батулия. Ще направя едно сравнение, разпознаваемо за по-сериозните познавачи на България. Географски като положение с Батулия отговаря гр. Босилеград, който се явява център също на огромен комплекс от стотици махали, разположени по скатовете на три планини. Трагичното е, че и двата тези огромни комплекси, днес отиват към смъртта си. След тях нищо няма да остане, никой повече няма да дойде да живее тук само заради райските им красоти. Вазов пише в стихосбирката си „Скитнишки песни”, че живеещите по тези красиви места имат най-трудния живот. И това е прозрял нашият духовен отец при пътуванията си през лятото из страната.
Една от най-големите старопланински реки, вливаща се в Искъра в обхвата на Пролома му е Батулийската. Това е така, защото тя има огромна водосборна площ. Ще направя сравнение със София в границите на околовръстния й път, в които тя заема площ от около 300-350 кв. км. Каква е площта на Батулийско, едно от най-благодатните за обитаване места на Балкана, ще стане ясно след като опиша гранииците му. Предварително ще кажа, поне два пъти по-голяма от тази на София в границите на околовръстния път.
Някогашното Батулийско по времето на н. в. Цар Борис ІІІ и преди по времето на турското иго е било разположено по долиините на реките, като махалите са достигали централното било на Балкана на височина до 1400 м н. в. По-големиите реки, които образуват р. Батулийска са следните:
Река Кръстешка, който има два притока - Свиновска и Оградишка, ррека Елешница, трите реки на с. Ябланица – Борзат, Еловица и Непрътка, а също и петте реки, достигащи с. Огоя, не мога да кажа имената им. Освен тези по-геми реки има още няколко десетки по-малки, носят името дерета, като долините на всичките от тях с южно изложение са с махали, днес голямата част изоставени. Така селата и махалите, принадлежащи към Батулийско са били разположени в един огромен планински регион с граници билото на Софийска планина от вр. Мургаш до прерязването му от Пролома при с. Ромча, след това по десния бряг на Искъра до вливането на р. Лесковдолска в него. От мястото на вливането нагоре към Балкана границата на Батулийско е един могъщ рид, който достига върховете Плато и Острата чука над с. Кръстец. След тях границата на Батулийско върви по централното било на Балкана и достига до вр. Мургаш, от който започнах. Отромна нещо, ако мога така да се изразя, много огромно. Един планински архипелаг от няколко села и много стотици махали, където българският дух и ценностна система са били опазени по време петвековното турско иго. Освобождението става причина за отприщването на енергията на тези хора, които участват в строежа на пътищата, на ж. п. линията София-Мездра, в строежа на водоснабдителните съоръжения. Въпреки войните в ачалота на ХХ век, тук животът тече нормално, а годините 1934/38 се посочват от хората като най-добрите в техния живот въообще. Аз познавам и старитее пътища от Батулийско към Софийското поле, които преминават през планината. Те са над 20. А междуселищните пътища са като мрежа. Тук римските пътища са рядкост, строени са от хората по селата и после от трудоваците. Политиката на цар Борис е да прави България земеделска страна заради прекрасните й природни условия.
И още нещо ще добавя:
Единственото турско село в Пролома е било това, което днес носи името Турска могила. То е между селата Луково и Владо Тричков. След Освобождението турците от селотоо мигрират в Турция, имото му обаче е останало. В този благодатен регион н . в. Цар Борис ІІІ заселва добружанци поради ужасяваща суша по техните места. Добитъкът на хората измира, на ред са хората и те напускат селата си в търсене на вода за пиене. Царят им дарява по долината на р. Свиновска имоти, каато махалите и до днес носят името Добружанските. След отнемането на имотите на тези добружанци след 1944 г. тее се разделят с домовете си тук и мигрират в София. Останало е само името на махалите, Добружанските.
Кои са селата, останали до днес от някогашното Батулийско, макар умиращи или вече тотално умряни от преживяното от 1944 г. до сега:
Най-голямато е с. Батулия, където животът е замрял почти изцяло, него вече все едно го няма. Чувал съм, че от Общината търсели да подарят на някого огромното училище, при условие, че ще подържа сградата да не рухне, но такъв нямало. Останали са само няколко много стар хора в селото, пиянища и тези, които са превърнали престъпноостта в свой поминък. Няколко души пътуват сутрин с влака до София на работа. Твърди се, че банда от с. Томпсън пътувала всеки ден с влака до София за да краде. Да не пропусна и един нов елемент – все повече цигани се самозаселват в изостанетите къщи или пък ги купуват срещу задължението да им плащат данъцте и хората да се отърват от тях. Все по-често по Батулийско летят по шосетата цигани в коли, излезли на разходка. Бих попитал, от къде пари за коли, за бензин, но знам отговора: От помощите! Тъй като циганите са на помощи и не се нуждаят от работни места, те се преселват по такива благодатни райони на път от Видинско към София, където трайно отсядат.
Батулийско има и гара, тя е при с. Реброво на 3,5 км. от селото. Село Реброво е основано след построяването на железницата. За да достигнеш което и да е село из Батулийско прърво трябва да преминеш през с. Батулия. От Батулия в ляво има четири села – Кръстец, Редина, Оградище и Буковец. Няма да изброявам махалите, те са десетки, някои се състоят само от една къща на невероятно място. Най впечатляваща е Самотната къща, така я наричат хората, когато трябва да посочат репер. Тя е пред една скала, за да я пази от вятъра, а от страни е обградена с с дъбова гора. Не животновъд, вероятно поет по душа е избар това дивно място. Следва с. Бакьово. Малко по-нагоре след него има разклон на реката, като по дясната река е разположено с. Ябланица, дълго 7 км., а покрай лявата река и притоците й чак до централното било на планината на едно огромно, отвсякъде заградено с планини поле е разположено село Огоя. Към него се спускат пет реки, божествено място. На крилета на силната си зрителна памет то ее прид очите ми. Тези две села са планински рай с красота, недостижима дори за Родопите. Отбелязвам обаче, че Родопската и Старопланинската красота са много различни. Нещо като Рахманинов и Брамс, малцина харесват и двете по еднакъв начин.
Покрай Искъра селата към Батулийско са Ромча, Владо Тричков – такова село не е имло да построяването на железницата, Луково и Томпсън – такова село също не е иимало до построяването на железницата. Днес с. Томпъсн се сочи от живущите по Пролома като център на престъпност.
Махалите в този регион са много, едва ли и в кадастъра на Своге ги имат нанесени Те са разположени преобладаващо по места с южно изложение, покрай река, рекичка или дере или на много високо място, достигащо до 1400 м. н. в. в благодатна като природни условия гънка на планината, представляваща изворна обаст на някоя малка или по-голяма река. Това са най-красивите като местоположение махали, посочвам недостижимата по красота, махала Лескова. Благодаря на Бог, че я видях автентична, с хората, които живееха още там. В главата ми е останало едно понятие, Чудно хубавите ливади на Лескова махала. В Родопите пък говорим за чудно хубавите превали там. Днес Лескова махала е изоставена, къщите са разбити от разбойници-литаковчета, както тук наричат непълнолетните цигани крадци, в някогашното училище, после туристическа хижа, днес се помещава ловен дом, в койтоо се сбират пиянища. Чудно хубавите ливади се опожаряват сега от концесионери заради опресняване на тревата. С изгорените животинки в тях – мравки, скакалци, гъсеници, змии и др. те вече са съвсем различни. Много от разкошните цветя след опожаряването вечи ги няма. Ползването им сега се осъщесвява от карачи на АТВ-та, които ги досъсъпиха. Направиха ги в колорези /не коловози, дълбоки колорези/, по които тече вода и предизвиква ерозия. Ужасяваща съсипия на този рай, последица от опрастачването блългарско, което броди над страната ни. Красотата на това място ме плени през 1979 г. и от тогава до сега то си остава любимото ми планинско кътче. Построих и оброк, на който цигани конекрадци от Литаково разбиха металното параклисче и каменния кръст.
Някога животът на хората в България е бил предимно по селата, те са били нещо като градовете сега, а в близост до селата хората са живеели в малки населени места, махали. Батулийско е такова благоприятно за живеенее място, че има основани махали дори на северните скатове на реките. По всички долчинки на рекички и дерета, които не мога да назова по име има махали, носещи името на основателия им, човекът, заселил се там преди години, векове. Цитирам няколко имена – Белюви ниви, Добров требеш /това означава, че за да се направи махалата е била изсечена гора/ Ливада, Цермахала, Мала мечка, Салтар. Нагоре след с. Батулия към планината, където изложението е южно има многобройни махали, достигащи до централното била на Балкана. Кръстешките махали са много, Рединските махали са много, Ябланишките махали са много, разположени са по дължина. Най-много обаче са махалите над с. Огоя. Това е място, сътвореноо от Бог за да бъде обитавано от хора и поради това махалиите достигат до централното било на Балкана, високо тук 1400 м. н. в. Ако за Родопите това не е много, за климатичната граница на България – Балкана - това е твърде много. Поради това тези махали са сгушени в гори или зАветни гънки, иначе бурите през зимата ще ги отнесат. Пред погледа ми е махала Свогето, една от най-високите махали на Батулийско, основана в изворната област на р. Свиновска. Тази махала е най-сенчестата, тя е сбутана в буковата гора между вековните буки. Водоизточниците на хората си били изворчетата под буките. Отсичането на буката обаче става причина това изворче да пресъхне, ако сега в МОСВ и сега не го знят, хората някога са го знаели и са пазили тези буки.
Аз много харесвам местата със самотна голяма къща, пред която има ливада, голяма 50, 100 или повече декара. Част от ливадата е заградена за градина, а къщата е свряна в гората, за да не я издуха вятъра през зимата. Такива самотни къщи има много, но има и самоотни къщи направо сред буките, каквито има ив Западните покрайнини в планината Руй.
Ще се отклоня за малко:
Някъде към 1980 г. пътувах от Зверино към Враца през Балкана. Бяха направили водоснабдяване от местността Крушовица до оставащите без вода през лятото пасища на Врачанска планина, планината бе пълна с добитък. Самотен старец ме попита колко е часът. Отговорих му, той каза, че часовникът ми не е верен, защото слънцето не е над еди коя си скала, за да е толкова часа. Казах му, че времето е преместено с час напред, затова е така. Той отговори, че времето е Божия работа и че човек не може да се меси в тях. Чак сега на най-умните им увря главата, че е така…Край на отклонението.
След одържавяванто на горите и ливадите по времето на комунизма, поминъкт на обитаващите от векове тук хора бе секнат и започна нещо много стращно – хората, на първо място тези в трудоспособна и разплодна възраст се преселиха по градовете. Родителите на част от тях – също. Част от бабите поеха към града облигатно, за да гледат деца вместо крави. Все по-намаляващото население тук доведе до закриване на училищата, които бяха във всяко населено място, до закриване на кметствата, до изоставяне на пътя до селото /махалата/, до смъртта на населеното място. Новият валяк, който досгази този край бе престъпността, към която отиващите си от власт комунисти съзнателно подтикнаха престъпниците и игнорираха за да покажат на хората, че без тяхната здрава ръка така ще бъде ако не си върнат комунизма. Но стана по-лошо, отколкото в централите ми го бяха замислили – престъпниците усетиха звездния момент да превърнат престъпността в свой поминък. Годините след 1991, когато се основаваше скраповата престъпност и тази, която се квалифицира като битова, с най-страшен пик през 2000 г, ликвидираха остатъка от махалите по Батулийско. Не само от махалите, но и от къщите, които децата на все още обитаващите планината възрастни хора направиха. Те нарекоха тези къщи вили, което не отговаря на същността им, но някои направиха страхотно красиви къщички. Днес те са ограбени комплексно от ромбригадите – обезкеремидени, обездограмени, обезджичени, обезджелезени. Лошото е, че полициятаа така и не разбра кой ограбва къщите на хората и не осигури превенция. В блога си неколкократно съм описмал центровете, от които тръгва престъпността и пътищата на престъпността по Батулийски и не само там, описал съм пътищата на престъпността от Враца през Елисейна до Ботевградско. Разкошни къщички, като строени от поети, днес наподобяват с избитите си прозорци, защото са били хубави, на черепи без очи. Павоят на места е обвил целите къщи, те наподобяват изоставени грабища. Трагедия. Страховитите ракени на Путин едва ли могат да нанесат такива ужасни поражения каквато нанесе постдемократичната политика на свалените уж коминисти от властта. Свалени, ама те управляваха изотзад, получахиа името мафия, а сега ги наричаме задкулисие. Аз считам, че те съзнателно проведоха тази тази втора проработка. Първата бе отнемането на собствеността на хората и прогонването от родните им места, за която инициативата не бе тяхна. Но пък тяхна ее отгворността, защото те съсипаха стграната си заради съветските интереси тук. За 500 години турците не можаха да сторят такава пакост на България.
А сега за пътуваането ми, което стана причина да направя този постинг, който става за по-сериозните блогъри, не толкоз за туристите:
Пътувах от с. Батулия по долината на една от трите реки, вливащи се в Батулиската – Оградишката. По дсвата й ската има много махали, а по нагоре – две села – Оградище и Буковец. Поради честите ми посещения там имах познати семейства. През 1990 г. снабдяването на тези хора бе почти невъзможно и аз помагах на някои, защото тогава карах служебен джип и понякога пътувах натам. Хората ми бяха дали пари, а аз им карах с джипа брашно за кравите, което вземах от хлебозавода на Желев в Горубляне. С Желев се познавахме, беше развил хлебарски бизнес. Конкурентни мутри по-късно го заклаха пред дома му, защото искаше да развива и сладкарски бизнес. Карах на хората от планината бращшно и каменна сол, когато можех. Тогавашни мутри доставяха каменна сол само в Сливница от Полша, беше страшен глад за тази стока и се продаваше много скъпо. В разплитането на далаверите и в надушването на троловете аз съм доста Оправен. Джипът с 500 кг. брашно или сол достигаше опредено място, където хората претоварваха каквото можех да намеря на коне и поемаха към махалите си.
Последното ми пътуване ме натъжи много. Гората по северната страна на долината, която се възстановява много бавно, е посечена по ужасяващ начин от дърварските мутри. Направени са временни пътища за извозването на метровиците. Временните почвени пътища сега се се превърнали в ерозирани дерета. Тук и там стърчи по дръвче. Има изсъхнали борови гори заради корояда, но те не са пипнати, дърветата изгниват и падат сами. Под тях вече и дивите прасета не биха могли да се промушат. Ужасно изглежда такава изоставена гора. Сече се само дъб, бук и габър. Долу в Батулия бяха композирани тировете с гръцка и македонска регистрация, след опустошаването на горите вече ги няма. Природата в този регион е съсипана. Картината става още по-тъжна от разбитите къщи, което преди двадесетина години бяха обитаеми, на хората трябваше сол и брашно за животните. Останките от с. Оградище са само една-две обитаеми къщи и един скъп мутробарок с басейн, барбекю и др. прелести, охраняван денонощшно от построяването си малко след 1989 г. до сега. Същото е положението в Буковец. Най-красива беше горната част на селото, с бикарника, където живееха баби вдовици в идентичната си обстановка – в старите си подържани къщи и дворове с много цветя. И кокошкарник. Изгледът от тази махала е прекрасен. Виждат се склоновете на вр. Чукава, седловината Тътрива, с бифоркационния извор на нея, прекрасния страничен връх Биленица. Рай! Името Тътрива идва от вълците, които някога идвайки към селото са били виждани да се тътрят по снега. Виладжия мераклия е направил оброк пред къщата си с един излят от мозайка кръст тип слънце, но страхотен, евалла. Аз имам самочувствие на майстор, но не съм убеден, че мога да направя толкова красива вещ. Най-високата махала на селото бе обитавана само от един възрастен човек. На всичките пред къщите има по един или повече некролози. Ако по площадката с къщите, за която казах че е най-красива, къщите не са ограбени, тук е нещо страшно. Не само ограбени, но и разбити са. Аз знам и как е станало това - по пътя на престъпността от Литаково до тук са идвали крадци с автомобили, правили са „яма” и с напазаруваното са се връщали в Литаково. През планината, където полиция няма, а полицията не знае за тези пътища и за ползването им от ботевградските ромове, превърнали престъпността в свой поминък.
Аз имам рожден ден през зимата, понякога го празанувахме на х. Буковец, защото тя е достижима по всяко време на годината. Там живеше едно много интересно семейство. Мъжът и жената се обичали цял живот, но се оженили за други. На 50 годишна възраст съпруз/г/ите им починали и те се събрали. Жената обаче бе почти ослепяла, пенсионирана с над 90% слепота. Казали й да отиде да живее в Железница или в Буковец, защото там климатът е благоприятен за очите. Заселват се поради тази причина влюбените в Буковец като хижари. Зрението на жената се подобрява много, почти се възстановява. Познавах тези хора, Ангелина и Владо, с изключително интелигентно излъчване, и двамата с висше образование. Хижата /училището/ някой го купи и ги издгони, те започнаха да възстановяват една къща и заживяхаа в нея в режим на ужасяваща беднотия. Синът на Ангелина – абсолютен блоклук – ги тормозеше да им иска пари. Тъкмо се устроиха хората в новата си къща, живяха една година и Владо го връхлетя инсулт. За дни почина. Жена му слезе при сина си и той я довърши за по-малко от месец. Владо го проггребаха в Буковец, но сега се сещам да проверя и Ангелина ли е погребана там. Един пазарен боклук довърши двама ценни хора…
За още едно семейство с един боклук от трите им деца си спомням. Жената бе от махала на Буковец на превала между Буковец и Огоя. Там има останки от манастир. Закараха материали да го възстановяват, окрадоха ги. Родната къща на жената бе вдълбана в една могила, за да има топло подземие за животните, но срастването на къщата с могилата и просторът пред нея бяха уникални, самата къща – също. Мъжът й бе от махала между Буковец и Оградище. Тях пък ги съсипа един от синовете им. Краят на това семейство, в което бе съхранен българския дух бе ужасен. Жената я ухапа усойница. След месеец ужасяващи болки по цялото й тяло в болницата в Своге тя оздравя. Бащата почина, останала сама, синът й с претенците си за наследство от нея за сметка на останалите двама наследници я довърши.
След 13 дни правя 74, налегнали са ме тежки мисли. Аз ъм на края на жизнения си път, но не съм доволен от това, което става около мен. Природата, жизнената ни среда бива съсипвана, на ум ми идва отвратта Нено Димов, без всякакво съмнение маша на точно такава мафия. Без ценностна система хората престават да са хора, те се опростачват, стават манипулируеми, вярват на популистите. Виждам край себе си само разруха, която се мултиплицира. Не може да е иначе с този опростачен, без ценностна система човешки материал, който съзнателно бе култивииран нака. Посочвам таг на един опростачвач, опростачил цяло поколение, Слави Трифонов. А условията, в които това сгрещено поколение бе заченато за мен са ясни – отнемането на собствеността на хората, което отне възвожността им да се трудят за семейството си, да са независими и да превръщат труда сив творчество. Някога е имало много работа, затова са се раждали много деца, да помагат. Днес децата пречат, несигурността в утрешния ден, защото си зависим, пречи на възпрозводителния процес. И вместо качествените хора да се плодят, това сторва едни етнос, койт за нищо не става, но превърна раждаемостта в поминък. За който всички ние плащаме.
Турците май са били по-умни от руснаците, защото за 500 години под тяхно иго България се съхрани. С въвеждането на съветската комунистическа система в България се твърди, че тя ни била върнала 100 години назад. Не е вярно, тя ни е.. майката и аз не виждам как ще се оправим. Прекъсната е връзката със земята, стоката, новото поколение няма ценностна система. Турците в България си остават същите работливи хора, които не крадат, живеят честно. Не така е положението с руснаците в България, голяма част от тях руски мафиоти, придобили имоти в България за да укрият откраднатото, без съмнение в резултат на престъпност. Гледах събарянето на разните незаконни постройки по морето, но някои по втория начин се явяват узаконени и тях ги подминават. А собствениците – едни дебели като свинки рускини. Бушони вероятно на олигарсите или на мафиоти, които пазят зарубежните им имоти. За да има някога основание последната запазена в света класическа империя, Империята на злото, да постъпи с нас така, както с Крим – с петата си колона /във варна напр., където е главата на ТИМ/ да организира свободни избори…
Завършвам с намерението на Хитлер как да предпази Германия от миграцията и да останат хората по родните си места. Той не предвижда големи градове, а строеж на мрежа от магистрали, в страни от които да останат населените места. При необходимост да се отиде до големия град семействата ще имат един народен автомобил, Фолксваген, а тези, които иимат нужда и товарен автомобил, които са били в четири класа в зависимост от товароносимостта си.
Питам се, това решение на Хитлер ли е било по добро или това на Сталиин, който отне себствеността на хората, а вместо магистрали въведе друго решение, палката, нагайката и архипулага ГУЛАГ.
Ново отклонение направих, но мисълта ми не следва най-удобните гънки, връхлетат ме странични теми…
.jpg)
Тия ще са новите владетели на природните ресурси на Батулийско,
тук хора вече няма и никой отново няма да се засели тук. Снимката
е от тракийско светилище, но важи в случая.
Украина и България - един сценарий, кой ...
Вече прибират и за антифашистки надписи ...
***
В СССР и сега в Русия комунизмът е оставил непоправим отпечатък, непоправими промени в мисленето, културата на хората. Те са вече дрги човеци.
Без да ги отричаме, теса нов вид човек.
Традеиционните ценности са унищожени.
ПОРАДИ ТАЗИ ПРИЧИНА
И БЪЛГАРИТЕ, КАТО "СЪВЕТСКИ ХОРА" се провалихме в Прехода.
Бившите комунисти, особено номенклатурата , ДС и пр. решиха да надхитрят всички. Резултатът се вижда. Последиците, съгласен съм, са по-страшни от 500-те години османско владичество.
Скалите оцеляват, какво ли би било, ако можеха да говорят и ако можеха да разкажат какво са видели през вековете...
Поздрави, Коста!
"В СССР и сега в Русия комунизмът е ооставимл непоправим отпечатък, Непоправими промени в мисленето, културата на хората. Те са вече други човеци. Без да ги отричаме те са вече нов вид човек."
Към тези мисли никой не може да прибави нищо!
В мисълта ми се върна спомен от Велинград. Купувахме си куфар от един магазин, в който влетяха рускини, дебели като свинки, притежагелки на жилища във Велинград, постоянно живущи там. Разкрякаха дсе като кокошки, за минути обърнаха изложеното по рафтовете, все едно са в дома си. От тях не се излъчваше простащина, тя струеше така, че побързахме да платим и да се махнем от тези приматки. Сам изказахме съжаление към жената, която държеше магазина, а тя се оплака, че това е ежечасие при нея и че едвам издържа.
Не Ви стигат, казах аз българските граждани от Адфалтова база и Анезица, а и тези. А тя отговори, че ако "българските граждани" не влизат в магазина, защото не купуват, тия пазаруват здраво и тя е длъжна да ги понася...
В доста страни съм бил, включително и в МОЛ-ове в черните квартали на Америка, но такава агресивна простащина не бях виждал. Нов вид "човеци"? Да!!!
Скалите оцеляват, какво ли би било, ако можеха да говорят и ако можеха да разкажат какво са видели през вековете...
Поздрави, Коста!
"Нов вид човеци!
